"Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв?" Четвъртият сборник с разкази на Христо Смирненски поглежда България отвисоко. Описва политическата действителност, критикува "старите и почтени дипломати", осмива епидемията от конференции, които са нищо повече от "клюки, лъжи и мъдрувания". Разказва за живота на онеправданите и бедните, но и за будните революционери, устремени към социално преобразование. Пише за войната, убийствата, смъртта и безнаказаността. Социалната действителност в България след Освобождението не е вдъхновяваща, но е със сигурност отрезвяваща. -