България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез "Епопея на забравените" Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.