Въодушевлението от освобождението и надеждата за ярко бъдеще отстъпват пред отчаянието и разочарованието от духовното падение. Възвишените възрожденски интереси са изместени от егоизма и Вазов е обхванат от минорно настроение и недоволство от живота. "Гусла" представя и другата страна на следосвобожденска България – свобода, но и безцелност, промяна, но и застой. "И ето веч кат луд се скитам и търся, гоня идеалът и вред на пошлости налитам, вред слушам звука на металът. Металът, да, металът сухи, кой прави днес - кумир свирепи - душите към светото слепи, сърцата към доброто глухи."