"На черната робия да гине памятта! И дор сме на света, ще бъде България свободна и една!" "Марш и други стихотворения" вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани. "Ще си скъташ ти жълтички за един чифлик; ...но ще викнат по теб всички: "Долу ти, мръсник! Твоя баща стар войвода си проля кръвта, ти изедник на народа как стана сега?""